Ехааа какви сортове само.

Е аз не мога изобщо да се меря със вас, пък и съм вчерашно градинарче любител с малка градинка. Но ще споделя какво съм отглеждала и какво ще отглеждам. Миналата година /първата ми/ си бях направила разсад за Биволско сърце, Розов гигант и Жълто балконско чери. Постепенно разни баби, майки и съседи ми набутаха какви ли не знайни и незнайни сортове разсад. На края имах Албенга, Сърцето на Албенга /не намерих разлика/, червено чери, Розова роса /нищо общо с името/ и някакви селски. В крайна сметка най хубави си бяха моите.

Селките бяха едри, меки домати, но с дебела люспа и от вътре имаха черно. Иначе бяха вкусни.

Албенгите от съседа бяха пълно разочарование. Явно самият разсад не си беше както трябва и едва пораснали колкото орех почваха да чернеят на дупето. Албенгите от свекървата бяха на по добро ниво, но този сорт е според мен като за консервиране. Ципата му е дебела а вътрешността му е суха. Иначе са вкусни.
Розовата роса бяха хубави доматки. Растяха на гроздове, не много големи / около 100-200 гр/, много здрави и издръжливи във времето. Не са нещо впечатляващо на вкус, но в сравнение с купешки са направо вкусни.

Черитата бяха фаворита на детската площадка. Другите майки носеха бисквити и плодове а аз домати.

Моята кутия винаги се опразваше за норматив. Най хубавото беше, че до ноември имах в градината от тях и можеше и още да седят, ако имах възможност да ходя. Жълтото чери ми беше балконски тип и представляваше малки кокетни храстчета не по високи от 30-40 см, отрупани с плод. И двата сорта бяха вкусни.

Розовият гигант за разположението на моята градинка се оказа късен сорт. Направи хубави големи домати. Колците редовно ми падаха от тежестта. Бяха вкусни и доста сочни. С тънка ципа, лесно раними и за това малко трудни за транспортиране. Подходящи са само за салатка. За консервиране и готвене са доста воднисти.

И най любимите ни Биволско сърце. На визия се различават от детските ми спомени, но на вкус бяха много добри.Една идея по здрави от розовите за транспортиране. С тънка ципа и прекрасна месета вътрешност. Правих доматен сос от тях и съм доволна. Много са родовити. Първи започнаха да зреят и до последно имах от тях.

За тази година съм подготвила по голямо разнообразие. Пак ще си садя Биволско сърце. Новите са Ачи, Лимон, Златен конус, Аурига, Розов блян, Чико 3, Пирамида, Идул /червено чери/, Илди /жълто чери/. Бах си набелязала повече, но нямаше да остане място в градината за другите зеленчуци.

Ще споделя, как са се представили в края на сезона.