Кръчма

Да става приказка

ХЕРА

  • ***
  • 177
  • 6
Да става приказка
« -: 24, януари, 2013, 15:07 »
Ще ми се да има такава тема-без конкретно заглавие.
За задявка понякога...
За кураж...
За рамо на което да поплачеш...
И наздраве да кажеш...
То като гледам вече се пръснахме да ровим из пръстта,но все още скучаем.
Два три дни ми беше леко на сърцето-слънцето препичаше и вчера пръстта в градината дъхтеше...
Днес ни е натиснала мъгла и студ-да ни припомни,че марта е далеч...
Няколко вечери мъжа ми се муси на киселите трушии,та стъргах репи,моркови и червено цвекло.
А преди малко ходих да вадя зеле от качето-има няма за месец сме опапали 150 литров бидон зеле-останали само 3 зелки  :D :D :D
Не ми се мисли ракията в бурето до къде е спаднала-мъка  :(

Вискяр

  • *
  • 1 709
  • 7
  • Работата никога не свършва!
    • Градина Вискяр
Re: Да става приказка
« Отговор #1 -: 24, януари, 2013, 16:07 »
Това с ракията тъжна работа...  :'(
Ама ти не си проверила бурето, та може да не е толкава страшно.

Градинара

  • **
  • 81
  • 2
  • Старши некадърник
Re: Да става приказка
« Отговор #2 -: 24, януари, 2013, 17:20 »
Това с ракията тъжна работа...  :'(
Ама ти не си проверила бурето, та може да не е толкава страшно.
Да бре да не е извор да извира, поне язе по три пъти на ден проверявам и резултато е само и единствено понижение на нивото :'(
Не ми казвай какво да правя, защото ще ти кажа дек да одиш.


ХЕРА

  • ***
  • 177
  • 6
Re: Да става приказка
« Отговор #3 -: 25, януари, 2013, 07:32 »
Аз при бурето не ходя-там си е изцяло мъжка територия  :D
Ракията я виждам чак в бутилката. ;D
От мен искат салатата и мезето.
Ама децата пораснаха и приятелите им са много.Мъжа ми наскоро смяташе,че ако всеки сядал на софрата ни на лято събере по кофа джанки ще откара месец около казана ;D

Вискяр

  • *
  • 1 709
  • 7
  • Работата никога не свършва!
    • Градина Вискяр
Re: Да става приказка
« Отговор #4 -: 25, януари, 2013, 10:07 »
Време е за развитие - по-голям казан, и инвестиции - повече кофи.  ;D

nkanavrov

  • ****
  • 277
  • 17
Re: Да става приказка
« Отговор #5 -: 30, януари, 2013, 17:07 »
Понеже всеки споделя опит в отглеждането на разсади - ето малко и от мен:Преди двадесетина дни направих нова печка за отопление на разсадите.След това засях и семената за ранния домат.През всичкото това време , а и в последствие на всеки който отглежда разсади му е необходима безрезервната и безкористна подкрепа от верни приятели.Това е много важно и за израстването на самите растения.В тази връзка със комшията ежедневно пълним по една кана с винце и стриктно следейки за нужната температура и влажност в помещението - ние следим и за правилния растеж на разсадите :).Тази сутрин докато разпалвах печката ,комшията пристигна с чайниче с греяна ракийка,друг приятел донесе още топличка шкембе-чорбичка и .... ;D ;D ;D.Дори и на разсада му стана кеф  ;D.Е те този "челен опит" пожелах да споделя с Вас  ;)

Вискяр

  • *
  • 1 709
  • 7
  • Работата никога не свършва!
    • Градина Вискяр
Re: Да става приказка
« Отговор #6 -: 30, януари, 2013, 17:58 »
На такива мезета може да завиди всяка кръчма!
Ей така се прави земеделие - с мерак и кеф, и с добро настроение!

Само не учи доматите на ракия. Гледам, че са повече от тебе. Да не направят партия и те оставят на сухо. ;)

ХЕРА

  • ***
  • 177
  • 6
Re: Да става приказка
« Отговор #7 -: 30, януари, 2013, 19:45 »
 ;D-какво ли знаят гражданите с претенции за бели покривки и гурме манджи  ;D
Щом не са опитвали софра като тази,вино от компотен буркан,печена на жара чушка свита във вестник и свинска зурла опечена на въглените под казана....
Нямам търпение да открием сезона на скарата на село-навън под звездите,че и пиене да не ни хваща.

nkanavrov

  • ****
  • 277
  • 17
Re: Да става приказка
« Отговор #8 -: 30, януари, 2013, 21:17 »
Печения на жар картоф е този който , първо си го подхвърляш по-малко от ръка в ръка ,после белиш което можеш,ядеш като свиваш  устни /като да свирнеш, но не духаш , а всмукваш студен въздух/,по устата ти има малко пепел , но не ти пука и отпиваш хладно вино от буркана.След това по инерция или по навик небрежно си бършеш изцапаните ръце някъде по панталоните/ работните-защото по принцип,  с изключение на официалните празници си винаги обут във тях/. Това усещане не може да се обясни с никоя програма за развитие на селските райони ,нито с Европейска директива ;D ;D ;D.По този повод, наздраве на всички колеги и спорен земеделски сезон. /да не забравяме ,че само след един ден е 1 февруари- когато задължително при нас си правим генерална репетиция за 14-ти.Защото който не е достатъчно натрениран получава в последствие мускулни трески, растежения  и др.деформации  ;) ;) ;)./Аз задължително ще пусна снимки от нашата "тренировка" ;D ;D.

ХЕРА

  • ***
  • 177
  • 6
Re: Да става приказка
« Отговор #9 -: 30, януари, 2013, 21:54 »
Аз обичам да си пия кафето в градината-да стана на разсъмване,да грабна голямото канче с кафе.
Да тръгна боса по росната пътечка.
Да пусна водата във фитарията.
Да приседна на жертвения/ за пилетата  ;)/пън.
Да посръбвам от кафето.
Да слушам уморените вече славеи,дрезгавото кукуригане на затворени в курниците петли,тютюнджийското покашляне на някой комшия,звука на църканото в котлето мляко от кошарата на съседката,ромола на поливната вода,съненото пролайване на куче...и тишината.
Потръпвайки от хладината преди изгрев да виждам как се стичат капки роса,как моревее изгряващото слънце,как в миг всички паяжини затрептяват като сребърни бижута.
Да пришляпвам в калната вада,за дя преместя маркуча,да усещам по краката си топлината на водата от канала и студенината на разбуждащата се земя.
С едно канче кафе поливам половината градина до окончателното разбуждане на селото.
И до споровете кой на кого е взел водата


Мило

  • ********
  • 1 074
  • 20
Re: Да става приказка
« Отговор #10 -: 31, януари, 2013, 12:34 »
Браво колеги отлично съчетавате труда земеделски с хубави мезета и питиета.Добрия зеленчукар трябва и да е добър на масата и на други места   ;) не само с мотика в ръка.На мен най добре ми върви работата през лятото като пия бира истудена на течаштия маркуч поливайки и шербетирайки пипера и доматите.Малко смърди и се мажем с ферментирани кокоши лайна ама па е сладко гледайки резултата от тая мъка  ;D
Най мразим като копам да ми отскача мотиката от камик !

ХЕРА

  • ***
  • 177
  • 6
Re: Да става приказка
« Отговор #11 -: 14, февруари, 2013, 15:38 »
Къде сте ,бре?
Зяразвате?
А,наздраве-да е берекетлия  ;).
Кой пикира,кой топли разсади,а в кръчмата-никой.Не бива така...

Мило

  • ********
  • 1 074
  • 20
Re: Да става приказка
« Отговор #12 -: 14, февруари, 2013, 17:29 »
Ееееее много ни се събра днес,то пикиране,то зарязване само не знам Свети Валентина как ще го изкараме накрая.Наздраве на всички берекет и добри цени да има !
Най мразим като копам да ми отскача мотиката от камик !

Вискяр

  • *
  • 1 709
  • 7
  • Работата никога не свършва!
    • Градина Вискяр
Re: Да става приказка
« Отговор #13 -: 15, февруари, 2013, 15:28 »
Аз вчера копах в калта с мотиката, да направя бразда, и засях един ред от червения спанак на ръка. Днес рових съседната леха, леко просъхна и сега отивам да сея още нещо. После ще докладвам какво, щото още не съм наясно.

Градинара

  • **
  • 81
  • 2
  • Старши некадърник
Re: Да става приказка
« Отговор #14 -: 15, февруари, 2013, 17:53 »
Аз вчера копах в калта с мотиката, да направя бразда, и засях един ред от червения спанак на ръка. Днес рових съседната леха, леко просъхна и сега отивам да сея още нещо. После ще докладвам какво, щото още не съм наясно.

 Га после бре кат поникне ли
« Последна редакция: 15, февруари, 2013, 18:20 от Градинара »
Не ми казвай какво да правя, защото ще ти кажа дек да одиш.