Кръчма

Как се прави баница. От мъж.

Вискяр

  • *
  • 1 711
  • 7
  • Работата никога не свършва!
    • Градина Вискяр
Как се прави баница. От мъж.
« -: 26, февруари, 2015, 20:51 »
Как мъж прави баница?!

Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница.
Аз съм мъж. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе.
Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно да се направи баница!



Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци.
Качвам се.
Забравил съм яйца.
Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода, отново съм в къщи. Олиото е свършило.
Яко псувам.
Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия.
Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят.
Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам.
Слагам първата кора за баница, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов.
Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно) и почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам...
Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се в другата стая.
Разделям криво-ляво корите за баница, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната.
Изпивам една бира на екс, предоволен от себе си.
Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило (бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места, оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта.
В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград.
От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам....

Никола Крумов, мъж, който вече не прави баница.