Кръчма

Национално сдружение на малките семейни ферми и прера

Вискяр

  • *
  • 1 709
  • 7
  • Работата никога не свършва!
    • Градина Вискяр
Създава се Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП).
Държавата бездейства дълги години по отношение на малките производители и преработватели. Дори по-лошо - държавата създава добри правила за големите производители и преработватели, докато за малките въвежда рестриктни условия и унищожаващи мерки.
Ако имате крави, и една от тях умре, то вие сте длъжен по закон да повикате служители от екарисажа за унищожаването на мъртвата крава. Дотук добре - хигиената е важна. Разликата е, че: Ако имате две-три крави - вие заплащате цялата "услуга". Ако имате 5 000 крави, вие не дължите нищо на никого за услугата.
Лятото продавах на пазара "Иван Вазов" в София. До пазара няма пряк достъп да си закараш продукцията. От двете възможни страни с достъп са разположени два частни паркинга. За да стигнеш до сергията, трябва да заплатиш един лев и петдесет стотинки! Сутрин - за да разтовариш, вечер - за да си прибереш останалата продукция и амбалажа. Това са три лева всеки ден. Или 90 лева на месец.
Онзи ден в Плевен са заловили страхотни нарушители на законите в България - продавали яйца и прясно мляко на пазара.
Група хора, начело с Мъгърдич Хулиян, сме започнали създаването на Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП). Някъде до месец се надяваме да проведем учредителното събрание и може би до два месеца да излезе съдебната регистрация на Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП).
Целта е малкия и среден производител или преработвател да има официална организация, която да го представлява пред държавата. Двайсет години работим сами - по единично, и всички виждате резултатите - все по-зле е за малкия производител и преработвател.
Целта на Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП) е обединение на малките семейни фермери и преработватели. В България дълги години в полезрението на институциите, националните и местни власти влизаха различни браншове, сектори, но за малките семейни фермери и преработвателни ни дума, ни стон, все едно че те не съществуват.
По закон, всеки навършил 18 години, се води семейство. Независимо дали е сам, живее с някого, или е сключил брак - идеята е да се обхванат максимален брой малки и средно производители и преработватели.
Ето едно интервю с инициатора за създаване на Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП), направено от Екатерина Терзиева, собственик на сайта Агроновините:



Цитат
ВИЗИТКА

Мъгърдич Хулиян е роден през 1970 г. в Сливен. Магистър по „Тропично и субтропично земеделие“ в Аграрния университет в Пловдив. През 2002г. завършва своето второ висше образование по „Бизнес администрация“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Бил е главен агроном в „Оранжерии Калояново” и началник-сектор в Областна служба за съвети в земеделието в Сливен. Участва в разработването на проекти по програма САПАРД и по държавно финансирани проекти на ДФЗ „Земеделие” в района на Сливен. От 2003 г. е назначен за експерт „Земеделие и развитие на селските райони”. Работил е в Европейски институт, като експерт по въпросите на земеделието, а от 2010 е и административен директор на ЕИ. Инициатор е за създаването на браншови организации на земеделски производители като асоциацията на рибопроизводителите в община Нова Загора и на производителите на праскови в област Сливен. Пред Agronovinite.com Мъгърдич Хулиян разказва за създаването на новото Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП).

- Г-н Хулиян, Вие сте сред инициаторите за създаването на новото Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели. Каква е неговата цел?

Целта на сдружението е обединение на малките семейни фермери и преработватели. В България дълги години в полезрението на институциите, националните и местни власти влизаха различни браншове, сектори, но за малките семейни фермери и преработвателни ни дума, ни стон, все едно че те не съществуваха и реално това бе така.

Един глас е глас в пустиня, двеста гласа са мощна уредба, 2 000 гласа са реален браншови субект, с когото ще се съобразява всеки. Целта на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели е да защитава интересите на членовете си, да ги представлява пред законодателната и изпълнителна власт, както и ефективно да комуникира с тях.

Малките фермери трябва да имат възможност за директни продажби

То ще подпомага и осигурява необходимата информация на членовете си с оглед тяхната своевременна информираност. Предвиждаме обучения, правна и експертна подкрепа с цел по-голяма ефективност и устойчивост на производители и преработватели. Ще работим за създаването на действаща пазарна инфраструктура – пазари на производители, възможности за директни продажби, които да допринесат за прозрачност на пазара на продукти от малките производители и преработватели и намаляване възможността за нелоялна конкуренция в отрасъла.

С всички сили ще подпомагаме новостартирали малки фермери с техническа и експертна помощ за тяхното по-бързо позициониране и укрепване.

- В последните години стана модно създаването на сдружения на малките и средните фермери у нас, макар те все още да са извън обсега на властта и да се схващат като усложнение пред развитието на сектора. Имате ли поглед доколко са работещи са вече създадените сдружения и как те защитават интересите на сектора?

През годините са създавани много и различни сдружения и други формирования, но аз лично смятам,  че за 20 години никой и по никакъв начин не е показал ясна и категорична позиция в полза на малките. Възможно е да е имало такива опити, но самият факт, че дори нямаме определение за малките фермери и няма опростени правила за тяхната работа, говори достатъчно.

У нас дори няма определение и правила за малките фермери

Така че свършеното не е много и ние сме в дълг на тази група производители. Трябва да покажем и на държавата, и обществото, че тях ги има, и че само и благодарение на тях ще можем да говорим за избор на пазара и за възможност да намираме и купуваме прясна и качествена продукция, произведена по автентичен и  и традиционен начина. За малките производители е много важно да ги стимулираме да се развиват укрепват и предлагат нови и разнообразни свежи и преработени продукти.

- С какво ще бъде по различно Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели и как фермерите могат да са сигурни, че то няма да остане само на хартия в правния мир?

С какво ще бъде различно, ами надявам се с работата си, със силата на гласа си. Колкото до това да не остане само на хартия, ще зависи от волята и желанието за работа на всички членове и най-вече на избраните от хората лица да ги представляват.

Сигурно е само едно – трябва много и сериозна работа, не само от избраните в Управителния съвет на сдружението, но и на всеки фермер или преработвател. Когато хората осъзнаят, че те са тези, които градят съдбата си и пътя си, тогава нещата ще вървят в правилната посока, иначе ще си останем поредната несбъдната мечта за обединение на малките производители.

- Към момента колко членове сте успели да привлечете?

Бих казал, че към момента нямаме привлечени членове, а симпатизанти, понеже Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели все още не е факт в правния мир. Симпатизантите ни във профила на Фейсбук са над 440.

- Как мотивирате малкия производител да повярва на целите на сдружението?

Аз не смятам, че трябва да ги мотивираме, или поне не всички. Тя държавата го свърши преди нас, отказвайки да ги припознае въобще, като стопански субекти, като производители, способни сами да се грижат за себе си. Това мотивира тези хора и сега те са готови да покажат себе си пред обществото, тези от тях, които са осъзнали силата и уникалността си, вече са горди от това, с което се занимават и прехранват и те го заявяват със самочувствие. Те искат да се обединят, за да заявят ясно, че силата им е в многообразието им, силата им е в желанието им да представят себе си с продукцията си!

Държавата отказа да припознае малките фермери като стопански субекти

- Склонни ли са българските малки фермери да работят заедно и в един отбор в името на по-доброто си бъдеще?

За съжаление не са,  но това е нормално в държава като България, в която за последните 150 години политическата система се е сменяла генерално 4 пъти и не мога да кажа кога е било най-зле, може би през последните70-80 години. Национализацията и откъсването на хората от естествената им среда и препитание обезкръвява българското село. И освен че отвежда хората от него, гонейки индустриализация, ги обръща един срещу друг, размества социалните слоеве така, както не може да ги размести земетресение от 9-та степен.

« Последна редакция: 11, февруари, 2014, 14:13 от Вискяр »

Вискяр

  • *
  • 1 709
  • 7
  • Работата никога не свършва!
    • Градина Вискяр
Цитат
Национализацията обезкръви българското село и обърна малките фермери един срещу друг

Тези процеси завършват с един единствен резултат – липса на доверие  и липса на здрава почва под краката. Ще изминат много години, според мен поне 2-3 поколения, и то ако няма нови генерални трусове, преди да се изградят наново връзките. За моя радост, напоследък май има известно раздвижване, започвам да срещам все повече хора, готови да отстъпят част от собственото в името на обща кауза, а това е първата стъпка, показваща желанието за по-добро бъдеще и отборна работа.

- Какви са основните проблеми пред малките и дребните фермери у нас?

Отговорът на този въпрос крие и решението на проблемите на малките фермери и преработватели. Един от сериозните проблеми е в самите фермери, те не се възприемат като реални икономически субекти. За тях това си е занимание, което те така или иначе правят, там не се изчислява  вложения собствен труд, няма заплати, осигуровки, това е сериозен проблем, който се отразява най-вече върху самочувствието. А човек без самочувствие, без гордост от това, което прави, е най-лошото нещо.

Малките фермери нямат самочувствие на икономически субекти

След това идва неглижирането от държавата, която се прави,че такива фермери не съществуват. Ако се замислите, ще видите, че ние нямаме, или поне до скоро нямахме, определение що е това малка ферма, семейна ферма или ако щете какво е това, което е обявило ООН „Година на семейното фермерство”. Разбира се има редица нормативни пречки и проблеми, но те не са важни, те са въпрос на политическа воля и ако има такава, се решават точно за 1 година.

- Мнозина малките фермери се оплакват, че имат затруднен достъп до европейско финансиране и че административните процедури са тромави и тежки. Как НСМСФП ще работи в посока облекчаване на формалностите?

Достъпът до европейско финансиране наистина не е лесен и е истина, че процедурите не са по силите на малките производители. Именно тук идва и ролята на сдружението да ги подкрепи с експертна помощ. Това са стандартни процедури и са отработени като механизми, но сам човек трудно се оправя.

Сдружението ще работи за опростяване и облекчаване на процедурите, но колкото и да са опростени такива ще има. И не е работа на фермерите да се занимават с тях. Това е работа на експертите и Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели ще го прави за тях.

- Вие участвате като експерт в работните групи по новата ПРСР 2014-2020 г. Как ще бъдат защитени в нея интересите на малките и дребните фермери?

Най-добрият начин да се защитят интересите на малките и средни семейни ферми и преработватели е те да са единни, обединени. Само тогава гласът им ще се чува, ще могат категорично да поставят и отстояват позицията си, аргументирано и експертно интересите им да бъдат защитени. Навярно мнозина биха си казали: да де, ама малките са бедни, нямат ресурс.

Малките фермери трябва да се обединяват, за да защитават заедно интересите си

Аз бих им отговорил: така е, но са най-многобройни и дават най-висок процент добавена стойност към продукта си. Ако им се позволи да произвеждат легално, те създават най-висока заетост и най-вече работят и живеят в родните си места и така ги спасяват от обезлюдяване. Без живи села няма растящи градове, няма работна ръка нито в селата, нито в градовете, а ние не искаме това, нали?

- Ще бъде ли наложен и у нас предложеният от Европейската комисия таван на плащанията за големите стопанства, като основен инструмент за баланс на интересите на едрите и дребните производители?

Дали ще има таван върху плащанията, е въпрос на национален приоритет. За съжаление, аз в последните 20 години не съм видял ясна и последователна политика от МЗХ, никой не поставя въпроса какво земеделие искаме да развива България, какви са нашите интереси и приоритети.

Не може да правиш национална политика въз основа на европейските средства. Има пари за селските райони, сещаме се, че има такива, ама искаме пари за всичко. Разберете, че европейските средства допълват националното усилие, а не са основните.

В развитите страни малките фермери са гръбнакът на аграрния сектор

Ако ни е толкова важно да подкрепим малките, ще го направим и без европейски пари, защото е важно за държавата и хората. Колкото до баланса между едрите и дребните, отново се връщам към защита на националните интереси, а те винаги казват че политиката трябва да е балансирана. Във всички високоразвити държави земеделието е въпрос на национален приоритет и национална сигурност, и във всяка една от тези държави малките и средни фермери са гръбнакът на сектора. В България е точно обратното, но все още има шанс!

- Какви са очакванията Ви по отношение на субсидирането на отрасли като зеленчукопроизводство, овощарство, пчеларство, животновъдство? Представителите на тези сектори от години са ощетени откъм справедливо субсидиране, вследствие на което производството е ограничено и се налага да внасяме плодове, зеленчуци и месо.

Отговорът се крие във въпроса – искаме ли да внасяме плодове, зеленчуци и месо, аз не искам, тогава… Необходимо е да съсредоточим всичките си усилия в съживяването на тези подотрасли. Конкретно при животновъдството, това няма как да се случи без силно развита зърнопроизводствена и фуражна структура. Ето я и ползата от окрупняването и развитието през последните 7 години на тези подотрасли и по-специално зърнопроизводството.

Сега е моментът да намерим подходящия стимул и да насърчим зърнопроизводителите да диверсифицират производствата си, да удължат производствените си вериги, да осигурят нови работни места. Така индиректно те ще подпомогнат и останалите подотрасли, ще създадат предпоставки за разнообразяване на производствата, предлагане на нови продукти с по-висока добавена стойност. Това е пътят, противопоставяне между подотраслите е пагубно и непродуктивно.

- Трябва ли, според Вас, да се промени Наредба 26, която касае производството на мляко?

Тя касае не само млякото, но и всички животински продукти. Да, категорично. За съжаление чуваме че МЗХ работи по някакви варианти, те, разбира се, са секретна тайна, както и повечето техни действия. Въобще работата на МЗХ по никакъв начин не е станала по-прозрачна или по-дискутируема със заинтересованите страни. Браншовите организации се оплакват постоянно от липсата на прозрачност и диалогичност, от предоставяне на информацията в последния момент, без спазване на правилници и нормативни срокове.


Вискяр

  • *
  • 1 709
  • 7
  • Работата никога не свършва!
    • Градина Вискяр
Цитат
След 3 години въвеждане на къси вериги имаме само 40 регистрирани производители на прясно мляко

Група експерти направихме анализ на законодателството с цел да установим защо в България не се случва нищо по отношение на реда за директни доставки, или т. нар. къси вериги. Истината е плачевна – след 3 годишен период на въвеждане, имаме само 229 регистрирани производители! От тях 168 са производители на мед и пчелни продукти, 40 за прясно мляко и само 5 за преработени животински продукти.

Таблица 1 Списък на производители и обекти за търговия на дребно на първични продукти от животински произход

Производители на:   Брой   Обекти за търговия на дребно на:   Брой
Мед и пчелнипродукти   168   Преработка на овче мляко   2
Сладководна риба   6   Преработка на овче и краве мляко   1
Месо от птици и яйца   14   Преработка на краве мляко   1
Мляко   40   Обработка и преработка на месо имесни продукти от дивечово месо   1
Мляко   40   Обработка и преработка на месо имесни продукти от дивечово месо   1
Дивеч   1      
Общо   229   Общо   5
Източник: БАБХ, 2013

- Защо в България не се работи активно по създаване на кооперативи в селското стопанство, каквато тенденция има в цяла Европа? Сякаш хората възприемат кооперирането като аналог на соцпрактиката на ТКЗС-та, вместо обединение на интересите в противовес на монополистите.

Преди малко в разговора ни засегнахме проблема с доверието – то е основната причина в България да няма такива кооперативи! Но ние сме оптимисти и вярваме, че този процес веднъж е стартирал и е въпрос на време да се възобнови отново.

- Какво е становището на НСМСФП за т. нар. хранителни кооперативи – една от най-смислените форми на организация за скъсяване на пътя между производителя и крайния потребител?

Точно благодарение на хранкоопите се разбра и чу, че хората искат нормална и истинска храна. Това обаче са неформални организации. Смятам, че за съжаление една част от дейността им е в противоречие с установените правила като нормативна уредба и етични норми. Това обаче са нормални симптоми на една нерегулирана среда, особено в началните им стъпки!

Като цяло идеята, философията на хранителните кооперативи в света е малко по-различна от простото закупуване на продукти. Въпреки това считам, че те ще изиграят своята положителна роля в процеса на създаване и изграждане на малките производители и ще подпомогнат тяхното укрепване.

Хранителните кооперативи помагат на малките фермери – производители и преработватели

Дано да е без особени щети и за малките преработватели, тъй като в стремежа си да ги подкрепят, кооперативите ги изкараха на светло. Оттам органите на БАБХ се задействаха без много да се замислят, но всъщност това им е работата – да контролират и когато си извън системата да те наказват. Уви, повечето преработватели на мляко и месни продукти от малките са извън системата, поради безумните изисквания към тях. Затова трябва да се работи за опростяване на изискванията към малките преработватели, така че те да могат легално да продават и тогава всичко ще си дойде на мястото.

- Как, според Вас, у нас може да се реши проблемът с прекупвачите по веригата, които спекулативно вдигат цените на храните? За тях се говори от години, но нито едно правителство до момента не е проявило достатъчно силна воля, за да се справи с проблема.

За мен проблемът не е в прекупвачите, те са част от една обща верига. Проблемът е в производителите и в това, че не са единни и лоялни един към друг. Ако всяка година те определят минимални изкупни цени и ги спазват, прекупвачите няма да могат да им диктуват цени. Ако са достатъчно разумни да осигурят алтернативен коридор за реализация, производителите няма да са толкова уязвими.

Малките фермери трябва сами да определят и спазват минимални изкупни цени

В земеделието първо се започва с цената и къде се реализира продукцията. Най-лесно е да произведеш нещо, защото малките фермери не калкулират труда си, но дойде ли ред за реализация, нещата стават сложни. В цял свят тези проблеми при малките се решават чрез борсова търговия, браншова организация или кооператив.

- Чуват се мнения в бранша, че държавата трябва да въведе минимални изкупни цени на определени храни и продукти?

Категорично не!

- Какво е мнението Ви по отношение на наболелия въпрос с продажбата на земя на чужденци?

Личното ми мнение е, че ако народът не бе доведен до ръба на физическото си оцеляване, едва ли щеше да се стигне до продажбата  на земя. Българинът е привързан към земята си и тя е последния ресурс, който той би продал. След като това се случва, правете си изводите.

Защо трябваше да се стига дотук, нима не можехме да дадем на тези хора възможността по достоен и честен начин да изкарват прехраната си от земята? Можехме и тогава тя щеше да е толкова скъпа, че никой нямаше да идва да я купува.

- Тези дни имаше дискусия за въвеждането на поземлен данък върху необработваемата земя. Какво е мнението Ви?

Преди да се въвеждат каквито и да е данъци, трябва да се позволи да се стимулират малките и средни производители. След като се позиционират,укрепнат и започнат да печелят, може да се мисли и за данъците. Колкото за данъка върху необработваемата земя, мисля, че това е вече минало. А и от преди 2-3 години такива земи са малък процент. Затова и ефектът от подобен налог не би бил значим!

- Как гледате на идеята да се въведе таван на поземлената собственост?

Аз съм твърдо „за“ пазарните отношения в икономиката и само чрез търсене на такива решения може да се регулира и обема на поземлена собственост. Има редица механизми, чрез които да се балансира размерът и структурата на стопанствата. Иначе всичко друго е познато от една предходна система, в която държавата определяше на кой, кога и за колко!

За контакти с инициаторите за създаване на Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП) - Мъгърдич Хулиян - magardich@gmail.com, Ивана Мурджева -ivanamurdjeva@fermerite.com

Фейсбук група, в която засега се разисква началото - https://www.facebook.com/groups/525581470882330/

Всеки желаещ да се включи в създаването на Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП) е добре дошъл!

В тази тема ще споделям новините.



Вискяр

  • *
  • 1 709
  • 7
  • Работата никога не свършва!
    • Градина Вискяр
Magardich Huliyan
ЗДРАВЕЙТЕ, ТУК ЩЕ СЕ ОПИТАМ ДА ОБОБЩЯ ПОЛСЕДНИТЕ КОМЕНТАРИ ОТНОСНО ПОСЛЕДВАЩИТЕ НИ ДЕЙСТВИЯ!!!

1.Заявяваме желние и готовност за среща с всеки един от вас от утре 12.02.2014 до 25.02 2014г. за обсъждане на общи принципи, цели и задачи на сдружението. По време на тези срещи ще дискутираме възможностите и начина на структуриране на сдружението, неговата работа, интереси, краткосрочни и дългосрочни цели. Това означава, че ще очакваме от вас и конкретни предложения. Срещите ще правим в София След всяка среща кратко резюме ще бъде помествано тук. До 28.02 ще обработим всичко и ще предложим дата за учредяване до края на месец март. До учредяването ще се опитаме да организираме 2 срещи в централни точки на северна и южна България за координиране, сближаване на позиции и логистично организиране на учредяването, набелязване на дейности по стуктурирането и действията на членовете.
2. До утре ще качим форма заявление за членство, която е задължително да се попълни и върни от всеки желаещ да се включи, срока за попълване и изпращане ще бъде няколко дни преди датата на учредяване ще го доутоним допълнително след 28.02!

Очаквам коментари по предложения план за действие! Поздрави, Мъгъридич

Вискяр

  • *
  • 1 709
  • 7
  • Работата никога не свършва!
    • Градина Вискяр
ВНИМАНИЕ !!! ЗА ТЕЗИ ОТ ВАС, КОИТО ИСКАТ ДА УЧАТСВАТ В СДУЖАВАНЕТО, ПОПЪЛВАНЕТО НА ТАЗИ ФОРМА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА. МОЛЯ, ПОПЪЛНЕТЕ И ВЪРНЕТЕ НА МЕЙЛ:magardich@gmail.com

Вискяр

  • *
  • 1 709
  • 7
  • Работата никога не свършва!
    • Градина Вискяр
Скъпи приятели, колеги!

Имам удоволствието да Ви поканя най-тържествено и учтиво да бъдете учредители на Националното Сдружение на Малките Семейни Ферми и Преработватели. Не бе далеч времето, когато се събрахме в един форум и решихме, че това е обща кауза, обща битка, а за всяка битка знаете трябва армия е дойде време да се сберем под знамената и да затегнем редиците! Датата за учредителното събрание е 06.03.2014 г. четвъртък, гр. Пловдив, Меджународен панаир, зала "Хеброс". В 13 часа започваме с пресконференция, а учредитленото събрание започва в 14 часа в същата зала! За отсъствия ще бъдат извинени само "геройски загиналите", така че очаквам да видя всички Вас на място!

В този мейл, като прикачен файл получавата за информация, предложения и корекции Проектоустав на сдружението, който очаквам до петък вечер да върнете с корекции и предложения за промени в друг цвят или в track changes за запознатите :)! Не се мъдрете, давайте предложения да няма после ама аз не видях, не разбрах и т.н.

Оставам на разположение за всякакви въпроси, както и Ивана Мурджева, контактите ни ги имате!

Поздрави и Ви очаквам на АГРА Пловдив 2014г.

М.Хулиян

ХЕРА

  • ***
  • 177
  • 6
Пусто опустяло-ние сме на четвърти на Агра-та  :(