Кръчма "При Вискяр" - форум за градина и градинари

МИНДЕРЧЕ ПОД АСМАТА => КАКВО МИ ПРЕЧИ (ПОМАГА) НА ГЛЪТКАТА => Темата е започната от: Вискяр в 15, юни, 2018, 10:10

Титла: У нас има, у тях няма...
Публикувано от: Вискяр в 15, юни, 2018, 10:10
У нас има, у тях няма...

(https://scontent.fsof4-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/13139309_1168274843183169_439565742411008200_n.jpg?_nc_cat=0&oh=bb7ddbf8c3e3c1407faa971f1b4932e1&oe=5BC5230D)

Пиша по албумчето и си мисля за моите преживелици откакто сме тук, на село...
Като дойдохме, донесох коренчета ягоди от Габарево. Направихме лехите с найлон и ги посях.
Като рече мойта комшийка:
- И аз искам!
Добре. Измерих ѝ мястото. Опънахме с Гошо найлона. Посях и ягодите. На пролет вързаха...
Обаче! Почна едно горещо лято... И трябва да се поят. Казах ѝ как. Поля ги веднъж и замрънка - трудно било, н'ам к'во си било!
И един ден разкъса найлона...
И ягодите умряха непоени!
В нас има, в тях - няма!
Гошо почна гараж. Направи го и прибра колата вътре.
Обаче! Като пазарим, спира пред вратата - да свалим купеното. На комшийката на синчето колата - точно пред тяхната врата! С години!
Един ден...  Спряхме да разтоварим. И... иде комбайн. Ние не можем да се мръднем в момента. Тя, стои и гледа, комбайнерът свири. Иска път. Синът ѝ излезе да мести колата.
Тя му се развика - защо все те трябвало да си местят колата!!??

(https://scontent.fsof4-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/18190_964763046867684_4641045503586907033_n.jpg?_nc_cat=0&oh=30f17681429ea72f04f2d73685bab17b&oe=5BB3EA12)

Гошо почна да сее лози. Направи асма. Роди се грозде, ум да ти зайде! Тя обича грозде.
Един ден... Набрали сме. Седнали сме за вечеря. Тя иде. Почерпих, естествено. Тя каза, че много обичала грозде. Гошо я посъветва:
 - Ще ви дам пръчки, посейте!
Отговорът беше, че ако посеят, щели да го ядат птичките! Затова не сеели.
В нас, освен асмата, има и малко лозе. Граничи с тях. И я чух да кълне. Че заради нашето лозе птичките ѝ кълвели доматите! А лозето е покрито с мрежа...
Имаме ябълки. Има една, вижда се от улицата. Тя, като почна аз да режа за ошаф, все мрънкаше, че на, да имало да нареже и тя...
Един ден набрах и ѝ занесох. Една голяаама кофа. Препълнена. Отивам на другият ден - какво да видя? Само идна шепа нарязан ошаф!
Защо, питам, нали толкова много ябълки ти дадох? Ми... те... Били червиви!
То, от такива ябълки се прави ошаф! Че е червиво и нетрайно! Изхвърлила ги...
Тази година ябълките ни са с много плод! Тя върви по улицата, вижда ги, и цъка с език: Много ябълки, много нещо!
А, когато ѝ предложих да ѝ купя дръвче, не пожела. Пет лева!? Много били скъпи...
И какво ли още не!
Такова го остави да си мре от собствената си смърт!
Рядко лайно и на лопата не се държи!
В нас има! В тях, няма!

Автор: Ели Кънчева